Downloaded: 0 times
3 ФИЛМ ХРОНИКА НА РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-1878 - ШИПКА / 3 ФИЛЬМ РУССКО-ТУРЕЦКАЯ ОСВОБОДИТЕЛЬНАЯ ВОЙНА 1877-1878 - ШИПКА / 3 FILM RUSSIAN-TURKISH LIBERATION WAR 1877-1878 - SHIPKA

ВЕЧНА ПАМЕТ И БЛАГОДАРНОСТ НА ГЕРОИТЕ, ОТВОЮВАЛИ НАШАТА СВОБОДА!
ПОСВЕЩАВА СЕ НА 130-ТА ГОДИШНИНА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ от турско робство!

Уикицитат: ПОДПОЛКОВНИК ПАВЕЛ КАЛИТИН е руски военен, участник в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 година. Той загива в епичната битка край Стара Загора през лятото на 1877 г., отбранявайки Самарското знаме от заобградилите го турски войници. Подвигът му е увековечен на много картини, изобразяващи как Калитин със сетни сили, намушкан с щикове успява да хвърли знамето на другите войници от своята армия и така успява да го съхрани. В Стара Загора днес на него е кръстен парк и улица. Село Калитиново носи също неговото име.

Още за САМАРСКОТО ЗНАМЕ: http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=2271

Читалището в центъра на радомирското село Долна Диканя от 1984 г. носи името "Никола Корчев". Да припомним, че именно ОПЪЛЧЕНЕЦЪТ НИКОЛА КОРЧЕВ е изобразеният от ХУДОЖНИКА ЯРОСЛАВ ВЕШИН знаменосец със самарската светиня в ръце на прочутата картина "Самарското знаме" (1911 г.). Той е един от защитниците на знамето в боевете през юли 1877 г. при Стара Загора. Вътре в читалището се съхранява доста сръчно копие върху шпертплат на известната картина. Литература обаче за своя патрон читалището не притежава, за разлика от безчислените четива за местния партизански деец Свилен Русев - един от Петимата от РМС.

Веднага след Освобождението Самарското знаме е донесено в Радомир, където преседява 3 г., припомнят специалисти, тъй като именно там била разположена Трета опълченска дружина.

Никола Павлов Корчев е роден в Горна Диканя, тогава Самоковска епархия, през март 1836 г. 19-годишен взема мома от съседното село Долна Диканя и се преселва там. Бил огромен двуметров мъж, буен, неукротим. Стопанисвал воденица. Една вечер семейството му заедно с тъста било на воденицата. Дошли двама турци, пили ракия и се опитали да го изгонят, за да се гаврят с жена му и невръстната му дъщеричка. Мъжете излезли и веднага се върнали с брадви в ръце. Съсекли турците и заровили труповете им край воденицата. Говори се, че именно тази история стигнала до ПИСАТЕЛЯ ИВАН ВАЗОВ, за да бъде пресъздадена в "ПОД ИГОТО".

Наложило се Никола Корчев да напусне селото. Известно време работил в медните мини в Самоков, после стигнал чак до Русе, където станал железничар - машинист на влака Русе-Варна. Когато се сформирало Българското опълчение, Никола Корчев се включил в състава на Трета опълченска дружина под командването на подполковник Павел Калитин. Именно на тази дружина било възложено да пази Самарското знаме - извезано от монахините в Девическия манастир на гр. Самара с цел да се развее още предишната година по време на Априлското въстание. Когато се разнесла вестта за предстоящата война, игуменката Антониана го поверила на Алабин и Кожевников, кмета на Самара, които го отнесли в Плоещ и го връчили на опълченските дружини на 18 май 1877 г.
По време на боевете за Стара Загора на 31 юли Самарското знаме било на косъм да падне в плен. Тогава, както е известно, го спасява сам подполковник Калитин с цената на живота си. Когато Никола Корчев видял, че командирът пада, пронизан от щикове, той грабнал знамето, дръпнал плата от дръжката и го скътал под куртката до гърдите си. Ето как е описано това в брошурата на инж. Ангел Крумов Ранев "От Самара до Радомир. Бойният път на Самарското знаме": "Турците се стремят на всяка цена да вземат и пленят Самарското знаме. Опълченците от своя страна го пазят до смърт. Врагът напира...Възползван от своята снажност и юнашка сила, един опълченец с почерняло и окървавено лице скача и грабва поваленото изпокъсано и изпръскано с кръв Самарско знаме. Този опълченец е нашият земляк Никола Корчев." За подвига си бил награден с орден за храброст "Св. Георги" - IV степен.

През 1902 г. на връх Шипка се състояли грандиозни тържества във връзка с 25-годишнината от Шипченската епопея. Тогава бил открит и осветен новопостроеният храм-паметник при с. Шипка. Били поканени всички живи опълченци. Те облекли униформите, нарамили пушките и се строили за парада. Всички решили дружно, че Самарската светиня може да бъде поверена само в ръцете на спасителя й - дядо Никола Корчев. Тук сред тълпата бил и художникът Ярослав Вешин, който години наред не могъл да забрави образа на достолепния знаменосец. След години той му изпратил телеграма във Варна, че би желал да го нарисува със Самарското знаме в ръце.

Старецът се вдигнал с трена от морето чак до София и в продължение на месеци позирал пред живописеца в пълна бойна униформа. Картината била завършена през 1911 г. и станала толкова популярна, че и досега реликвата се свързва в паметта на широката публика именно с образа на опълченеца Никола Корчев.

Video URL (Permalink):



Embeddable Player:


Put the above code on your website. You can also use it on your Friendster, eBay, Blogger, MySpace, e.t.c. Profile Page!